Цветанка Минчева е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет

...
Цветанка Минчева е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет
Коментари Харесай

Банките влизат в 2023-а много със стабилни капиталови и ликвидни позиции

Цветанка Минчева е главен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от септември 2021 г. По това време става член на Управителния съвет на Съвета на дамите в бизнеса в България, а през март 2022 година Цветанка Минчева е определена за заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Какви са провокациите, опасности пред банките у нас, ще има ли смяна в кредитирането и по още настоящи тематики Money.bg беседва с нея.

Г-жо Минчева, кои, съгласно вас, бяха главните провокации, пред които бе изправена банката и нейните клиенти през тази година?

За банките 2022 година беше мощна година, на фона на сполучливото пригаждане на българската стопанска система към провокациите, произлизащи от войната сред Русия и Украйна. В изискванията на доста висока инфлация търсенето на заеми се форсира до равнища, в които размерът на новоотпуснатите заеми доближиха най-високите си стойности в актуалната ни финансова история. Търсенето на заем беше подкрепено и от по-бавно от предстоящото преместване на по-високата цена на заема в Европа към българската стопанска система.

Ръстът в размера на бизнеса в композиция с повишената рентабилност на пласментите в държавни скъпи бумаги и други финансови активи, в подтекста на увеличените лихви в развитите стопански системи, доведоха до растеж в приходите от оперативна активност. В същото време административните разноски набъбнаха с по-скромни темпове, което направи допустимо оперативният резултат да се усъвършенства с към 15%, като сходен растеж за този индикатор е регистриран единствено един път в интервала след 2008 година

Като дял от Брутният вътрешен продукт на страната облагата на банковия бранш, евентуално е достигнала 1.2% през миналата година, което е под рекордната 2008 година, когато облагата на консолидирано равнище доближи цели 1.9% от Брутният вътрешен продукт на страната.

За отбелязване е също по този начин, че през днешния ден банките са в доста по-силна позиция да посрещнат провокациите, пред които се изправя стопанската система, спрямо 2008 година Банките разполагат с надалеч по-големи буфери от хранителни запаси и капитал. Стандартите за разпределяне на нови заеми наподобяват благоразумни, а регулаторите имат опит и познание за справяне с спешни обстановки.

Криза на платежния баланс, която провокира рисково стесняване на ликвидността в интервала след 2008 година, през днешния ден наподобява изключена, защото моделът на напредък на стопанската система е друг, а България се намира пред прага на влизане в еврозоната. На пазара на жилища се следи повишаване на надценените парцели в огромните градове, само че все пак пазарът наподобява надалеч от диспропорциите, които бяха насъбрани в годините предшестващи огромната световна финансова рецесия от интервала 2008 - 2009 година

Имаше ли регулативни промени (не единствено банкови), които оказаха доста въздействие върху бизнеса на банката и кои бяха те?

Българска народна банка, като локален регулатор на банковата активност, поддържа политика за ограничение на растежа на кредитните размери. През 2021 година Управителният съвет на Българска народна банка увеличи равнището на антицикличния буфер, използван към локални кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 година и на 1.5% от 1 януари 2023 година, като през септември 2022 година равнището на антицикличния финансов буфер бе увеличено в допълнение на 2.0% в действие от 1 октомври 2023 година до края на първото тримесечие на 2024 година В допълнение, четирите най-значими банки в страната, които са под пряк контрол на ЕЦБ след влизането ни в чакалнята на еврозоната, имат спомагателни финансови условия.

Според вас кои ще са главните опасности, пред които ще се изправят банките през идната година и по какъв начин те ще повлияят на бизнес моделите им?

Основният източник на риск за банковия бранш през 2023 година е обвързван със закъснение на стопанската система, което наподобява неизбежно. Продължаващата политическа неизясненост също оказва отрицателно въздействие. Липсата на устойчиво държавно управление освен води до закъснение на структурните промени, само че и до закъснение на вложенията, които общественият бранш се чака да извърши. Това забавя и вложенията на частния бранш, а от там понижава и търсенето на заем в стопанската система. Липсата на устойчиво държавно управление усилва рисковете и пред процеса на приемане на еврото. Това е значимо, тъй като приемането на еврото е обвързвано с избрани еднократни разноски, които банките ще би трябвало да създадат.

Нарастват рисковете и в енергетиката, както и в енергийно-интензивните браншове на стопанската система. В момента стопанската система минава през потрес с цените на силата, провокиран от войната в Украйна. В България цените на електрическата сила са закрепени на равнищата преди започването на войната. Това е източник на огромно конкурентно преимущество в кратковременен проект, само че в дълготраен, в случай че шокът с цените на силата докара до непрестанно по-високи стойности, България ще би трябвало също да усили цените и то в миг, когато другите страни ги понижават. Ако държавната помощ за потребителите на електрическа сила се окаже прекомерно огромна и прекомерно продължителна, има заплаха от появяването на неплатежоспособни компании в бъдеще, когато тази помощ се окаже, че би трябвало да бъде прекратена.
 Под половин % растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023-а предвижда Българска народна банка
Под половин % растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023-а предвижда Българска народна банка

Средно за годината упованията са инфлацията да възлезе на 7.0%

Какво да чакат компаниите от банките през идната година в областта на кредитирането като условия в областта на обезпеченията - ипотечни, особени залози и други и лихви

Докато забавянето на стопанската система следващата година наподобява ненапълно като добра вест, тъй като може да защищити пазара на недвижимости от прегряване, отрицателната страна е, че търсенето на заем ще намалее. Когато към това се добави и увеличението на лихвите, евентуално ще се стигне до сензитивно закъснение на растежа на заема. Колко тъкмо ще се забави евентуално е най-трудната за прогнозиране част от активността на банките за 2023 година Това, което прави такава прогноза изключително предизвикателна е, че през 2023 година два фактора, потискащи търсенето на заем, ще работят по едно и също време. В изискванията на към момента висока инфлация през 2023 година и доста високи равнища на профитабилност в редица браншове на стопанската система, търсенето на заем от фирмите би трябвало да остане високо и забавянето по отношение на миналата година, не би трябвало да е доста. Положителни импулси за търсенето на фирмени заеми би трябвало да се чака и по линия на увеличение на финансовите разноски на обществения бранш. А такова нарастване наподобява доста евентуално, защото през 2023 година ще стартира усвояването на средства от Плана за Възстановяване и Устойчивост. Също по този начин 2023 година е последната година за асимилиране на средства от многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз и затова би трябвало да се чака нарастване на вложенията по планове контрактувани с Европейски Съюз.

Ръстът на заема за семействата ще претърпи по-осезаемо закъснение през тази година вследствие на продължаващата втора поредна година на доста висока инфлация, в композиция с по-високата цена на заема, която би трябвало да бъде пренесена в страната по следен метод.

Според нашите икономисти е допустимо лихвата по новоотпуснатите ипотечните заеми в лв. да се усили до към 4.5 и даже да доближи покрай 5%, само че всяко равнище над тази граница наподобява обвързвано с риск от доста закъснение на растежа на ипотечните заеми. Това изказване е годно при изискване, че се материализира прогнозата на сътрудниците ни от Милано, че учредената рента на ЕЦБ ще нарасне до 3.25% през 2023 година, само че по-късно ще се редуцира до 2.5% в края на 2024 година, когато България би следвало да е към този момент в еврозоната.

Ще има ли съществени разлики в изискванията за кредитиране на компаниите за зелени планове и за енергоемките и замърсяващи бизнеси и какви ще са те?

УниКредит Булбанк и цялата група на УниКредит има засилен фокус върху енергийния преход към зелена сила и в тази връзка кредитната и ценова политика на банката е съобразена с тези цели. Проекти, свързани с създаване на мощности за възобновима сила или такива, които понижават енергийните потребности на предприятието, се радват на забележителен интерес от бизнесмените и ние ги поддържаме като предлагаме преференции в цената на заема и омекотен развой за разбор и утвърждение за дребния и микро бизнес. Голям интерес за нас са бизнеси, които търсят инвестиция в системи, които ще генерират електрическа енергия за лично ползване.

Виждаме че и страната поставя старания в тази посока с предлагането на финансови тласъци за дребните и микро предприятия. До края на месец януари се чака отваряне на стратегия от Национален проект за възобновяване и резистентност за 200 благ.лв., която планува безплатни средства за създаване на фотоволтаични системи до 1 MW за лично ползване, комбинирани с акумулатори.

Нашите данни демонстрират, че през предходната година, в ролята си на финансираща институция, сме подкрепили построяването 100 МW (мегавата) възобновими източници с което делът ни във надвишава една четвърт от общия им потенциал за страната.
 Стигат ли парите на страната и ще порастват ли още лихвите по заемите
Стигат ли парите на страната и ще порастват ли още лихвите по заемите

Гост в студиото на Money.bg е основният икономист на " УниКредит Булбанк " Кристофор Павлов

Гражданите като цяло са обезпокоени от вероятно стягане на условията към тях и от риска за нарастване на лихвите по потребителски и жилищни заеми. Какви са вероятностите в тази сфера през идната година?

Към момента не следим утежняване в платежоспособността на клиентите. За разлика от предишни стопански спадове, в които имахме доста понижение на икономическата интензивност, сега съществени знаци като - претовареност и кредитоспособност са незасегнати.

Разбира се, съществена отговорност на банките е да пазиме клиентите от рисковете на средата и от неразумни решения, свързани със свръх задлъжнялост.

В тази връзка банките предприехме известни промени на кредитните си правила, като да вземем за пример актуализация на разноските за прехрана, участващи в определянето на размера на финансиране, с инфлационните упования и други Но това са напълно естествени " настройки " предвид на изменящата се среда, които могат да се компенсират от други фактори, като увеличението на работната заплата от работодателите. Всъщност, съгласно мен пазарът на труда е източник на положителни вести, тъй като съвсем нулевата безработица води до нарастване на приходите.

Така че, в кратковременен проект не чакаме някакви фрапантни промени в условията към клиента и рисковите параметри при заемите. Наблюдаваме деликатно икономическата интензивност и се приспособяваме по отношение на развиването на обстановката.

По отношение на цените по заеми статистиката демонстрира, че нарастването у нас към този момент е маргинално и касае най-вече новите покупко-продажби, като в същото време е доста по-ниско съпоставено с другите страни от Европейския съюз. Но не би трябвало да забравяме, че това са процеси, които идват при нас с известно закъснение.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР